вторник, 31 май 2016 г.

В кривото огледало на благосъстоянието


Поводът да напиша това е интеpвюто на Красен Станчев „Ако хората обедняват, защо харчат повече?“[1]. Интервюирания на база на някои статистически данни достига до извода, че сме по-богати, но популисти ни внушават, че е обратното. Следвайки препоръката на г-н Станчев „Хубавото на статистическите факти е, че всеки е свободен да провери, да намери други факти и да ги тълкува по друг начин“ и в унисон с римската максима „фактите са свещени, интерпретациите - свободни“, след кратък преглед  на сайта на Националния статистически институт, аз успях да намеря други факти, които мисля да разтълкувам по друг начин.
Красен Станчев аргументира тезата си като използва структурата и размера на разходите на домакинствата и измененията през годините, напр. фактът, че  делът на разходите за храна намалява, харчат се два пъти повече за облекло и обувки и т.н..
Смятам, че този метод не е подходящ, защото увеличаващото се потребление може да се дължи не само на увеличените доходи, но и на трупането на дългове и така да се създаде изкривена представа.  Напр. потребителските кредити на домакинствата към 31.12.2007 г. са били в размер на 830 594 лв, а към 31.03.2016 г. са 1 511 142 лв[2]- почти двойно увеличение. Да не говорим за лесния достъп до т.нар. бързи кредити. За това мисля да погледна въпроса за „обедняването и обогатяването“, чрез други статистически данни, а именно - Индикатори за бедност и социално включване общо за страната.[3]
      1)    Линията на бедност за двама възрастни с две деца под 14 години от 3410 лв през 2005 г. се увеличава на 8159 лв през 2013 г.,  т.е хората харчат два пъти повече спрямо 2005 г. за поддържат един и същи стандарт. За периода януари 2006 - април 2016 г. инфлацията е 38.7% [4]
  
      2)      Относителен дял на бедните по възрастови групи:
В абсолютни числа през 2005 г. бедни те са 1417,1 хиляди души, а през 2013 г. са 1578,3 хиляди души. Като процент от населението:

                                Както се вижда и в относителен и в абсолютен мащаб бедността расте, особено е обезпокоително това във възрастовата група 0 - 17г. 
      3)      Относителен дял на работещи бедни (за лица във възрастова група 18-64 г.) – и тук имаме обезпокоителни данни. Увеличава се броя на работещите бедни, като най-чувствително е увеличението при хората заети на непълно работно време.


      4)      Неравенство в доходите:


Имаме увеличение на коефициентът на Джини, т.е. увеличение на неравенството в доходите.

       5)      За да не е съвсем всичко черно, тук има и някои чувствителни подобрявания на показателите, но все още има какво да се направи. Има тенденция за намаляване на хората живеещи в материални лишения, но все още числото остава високо - 31,1% от населението.


В заключение искам да обобщя на база на тези показатели, че за разлика от мейнстрийм икономистите, които искат да ни внушат, че живеем по-добре, но нашето черногледство ни пречи да го видим, аз твърдя, че положението не се е подобрило колкото те твърдят, а напротив при някои показатели то се е влошило. Благата, разбирайте БВП, през тези години са се увеличили, но българското общество не е станало по-богато, предвид факта, че относителния дял на бедните се увеличава за същия период - т.е. някои от нас наистина са станали по-богати, но по-голяма част са останали и са се включили в „кервана на бедните“.
Не мисля, че може да има бедно общество, в което да има действаща демокрация, защита на личността и собствеността, както и свобода, защото бедността създава страх и омраза. Основен проблем пред нас сега е бедността и борбата с нея и е нужно да посочваме нещата с истинските им имена, а не с избирателно подбрани данни да внушаваме полуистини. Ще завърша с една мисъл на  Гьоте - „Няма по-безнадеждно поробени от тези, които грешно вярват, че са свободни“.



[1] https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5539453
[2] Дружества, специализирани в кредитиране, 2016 http://www.bnb.bg/Statistics/StOtherFinancialInstitutions/StLendingCorporations/index.htm
[3]http://www.nsi.bg/bg/content/8258/%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0
[4]http://www.nsi.bg/bg/content/2539/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

Няма коментари:

Публикуване на коментар