Тези
дни в медиите[1] се появи анализ на Industry
Watch за „Финансовото богатство“ на
домакинствата, според който „Богатството на домакинствата в България нараства с
два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните
10 години. Основни фактори за
изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и
високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин
финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна
сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г., или 75.6%
от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите
три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно
заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари
от чужбина.“[2]
Това провокира да размишлявам над темата за
бедността, богатството и неравенството. Преди време бях писал по темата за
бедността[3]
и че бедните хора у нас се увеличават като абсолютeн брой и като относителен дял, според НСИ.
Анализът на Industry Watch е интересен и може да се изведат
изводи за финансовите предпочитания на домакинствата и тенденциите през
годините, но имам няколко забележки:
1. По-коректно би било да говорим за
финансови активи на домакинствата, защото всеки имал досег със счетоводството,
знае че срещу активите стоят пасиви. И тъй като не знаем точния размер на
пасивите на домакинствата(не само кредити), в анализа е посочено само
структурата на банковите кредити. Така че не може да знаем колко от тези 65
млрд лв са „Собствения капитал“, че да е
богатство.
2. И по-важното, авторите на изследването не
са изследвали неравномерното разпределение на тези активи и какви дълбоки
разриви има в тях.
Основните активи, които са разгледани:
депозити, пари в брой, пенсионни фондове и други(акции, взаимни фондове,
животозастрахователни фондове и друго).
I.
Депозити
Когато преди 3 години беше въведен „данък лихва“
бях разгледал структурата на депозитите[1].
Имаше драматично неравенство – близо 75% от всички депозитни сметки бяха до
1000 лв.
Нека да видим какво е положението 3 години
по-късно[2]:
1) Депозитите на Домакинства и НТООД са общо 10
582 124 броя, от които 6 352 712 броя са тези сметки с до 1000 лв,
или иначе казано 60%.
2) И в тази най-масова група депозити има
едва 858 206 хил.лв от всичките натрупани 42 819 535 хил. лв в
банките на домакинствата, което е около 2%.
3) Средната сума по една сметка е 4.04 хил.
лв
4) Тук трябва да се отбележи и ефекта „КТБ“ –
след фалита на банката много притежатели на депозити над гарантирания размер „раздробиха“ спестяванията си, за да се сместят до 196 хил лв, това се вижда
най-вече в намалението на депозитите над 1 млн лв.
I.
Пенсионни фондове
Според Комисията за финансов надзор (КФН), към
31.03.2016 г., осигурените в Универсални пенсионни фондове (УПФ) са 3 521 851
души, а по Доброволни пенсионни фондове (ДПФ) са 598 786 души.[1]
Средния размер на натрупаните средства на едно
осигурено лице в УПФ са 2 223.66 лв,
а в ДПФ са 1 390.69 лв.
За да е по-прегледно това, ще посоча, че аз с
моите 5 години осигурителен стаж, от които половината на минимална работна заплата, а
другата половина приблизително на средната работна заплата, по партидата си
имам натрупани 2 121.28 лв.
Почти колкото има и моята майка, която се е осигурявала непрекъснато от
въвеждането на допълнителното-задължително пенсионно осигуряване.
II.
Капиталов пазар
Тук вече не можах да намеря статистика, която да
посочва колко хора имат сметки в регистър Б на Централния депозитар (тези със
сметки в Инвестиционни посредници и търгуват активно) и управляваните от тях
портфейли. По мои наблюдения над българския капиталов пазар и липсата на интерес на гражданите към него, съмнявам се положението да е по-различно.
Богатството на обществото расте с по-бързи темпове
от БВП както посочват от Industry Watch, но неравенството прозира отвсякъде. Написах това, защото в нито една
статия посветена на това изследване не видях тези данни и за това сам ги
потърсих и представих.
А дали това „не изяжда“ позитивните ефекти от
растежа подкопавайки социалните основи на обществото, не мога да се наема да
посоча в този анализ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар